За съжаление този конкурс не събра необходимия брой участници за успешно провеждане.
Благодарим на всички, включили се в надпреварата!
Конкурс за ученическо съчинение
ПРИКЛЮЧИЛ ПРЕДИ: 61 дни

ТОП УЧАСТНИЦИ

1-то място
164 гласа
Петя Кирилова 13 Септември, 2021 | 12:02
Това е едно малко мое произведение, чиято идея е да ви напомни , че цветята разцъфват само и единствено, когато си позволят да бъдат погълнати от светлината и грижите на света.
Тема: Моята най-забавна лятна история


Споменът за усмихнатото лято

Лягането късно, коктейлите, летните почивки, босите крака, нахалните комари, царевицата на плажа , романтичните вечери, шума на морето, постоянното чудене кой ден сме днес-всичко това обобщава украшенията на думата “лято”. Знаете ли, за мен лятото е един неподправен блясък от чудесата на живота. С цялата си топлина и обаяние, лятото, като че ли се опитва да прогони призраците на ежедневието и мрака и ни потапя в своята утешителна прегръдка, обещаваща радост и спокойствие поне за малко. Ние всички имаме своите малки, но вълнуващи истории, на фона на възкръсващия всяка година океан от цветове на този незабравим период. И аз като един моряк, плаващ във водите на лятото, имам удоволствието да споделя своето най-забавно приключение с вас.
Годината беше 2014. Бях само на пълзящите дванадесет години, учещи се още как да ходят изправено сред света на възрастните. Тогава не излизах много с приятели и бях прекалено стеснителна, за да открехна поне малко вратата , водеща към моите детски мечти, мисли и идеи. Но един ден баща ми се появи на прага на стаята ми и с най-голямата родителска усмивка каза:” Трябва да си стегнеш багажа , защото утре отиваш на лагер”. Разбира се, че въодушевлението ми не беше голямо, но за това пък безпокойството дърпаше надолу везната със своите внушителни килограми.
На следващата сутрин тръгнахме още преди изгрева да изпревари нашите стъпки по влажния от росата асфалт, пътувахме три часа, докато не се озовахме в едно отдалечено селце, дълбоко в недрата на планината Рила. На още километър се намираше и нашата дестинация-един занемарен хотел с огромни мръсни прозорци , гледащи към приятна детска площадка. Наоколо тичаха и играеха толкова много деца. Излязох от колата и с инат, който само едно дванадесетгодишно дете може да притежава, впих очи в изгарящото очите слънце, представяйки си , че съм слънчоглед, търсещ от неговото всемогъщие, малко кураж.
Лагерът продължи дванадесет дни-дни изпълнени с увлекателни игри, истории , загадки и танци. Истина e ,че тогава за първи път почувствах близостта на даващата, любвеобилна ръка на света. Запознах се с много деца, дори имаше и музикант ,който “дрънкаше” всеки ден със своята китара ,когато се събирахме около огъня. Песните му бяха на английски, а аз нямайки представа какво всъщност пее , на припевите с цяло гърло изкрещявах думата “journey”, мислейки си , че вече съм специалист по чуждестранните песни. Освен музиката, състезанията бяха от съществено значение . Дърпането на въже ,гоненицата, спускането с чували по мократа земя, стрелянето с водни пистолети- всички тези игри ме извадиха с унес от скуката, в която бях потънала. А най-забавното от лагера едва предстоеше.
На петия ден организаторите ни дадоха възможността да изберем на какви уроци бихме искали да се запишем до края на лагера. Идеите бяха многобройни, като започнем от рисуване, готвене, актьорско майсторство и други, чак до налудничавите уроци по кралски маниери , целенето с пайове в клоунски костюми и ученето на вещерски магии. Аз естествено, като един голям почитател на цирка, се поддадох на желанието си да избера пайовете. И така по два пъти на ден в рамките на час и половина играех ролята на клоун, целещ другите участници с пайове. Учителят ми показа как да съм по-точна, как да хвърлям отдалеч и как да се крия добре от враговете си или с други думи от децата, хвърлящи пайове по мен. На десетия ден обаче, се случи следното: докато се опитвах да настигна едно момче зад самия хотел, се сблъсках с един от доброволците на лагера. Оказа се, че той отговарял за уроците по готвене и тъкмо се бил преоблякъл с чисто новата си тениска, след цялото това бъркане на яйца , месене и занимаване с малки неопитни готвачи. Е, разбира се ,новата му тениска се срещна лице в лице с моето оръжие и за жалост загуби битката. Доброволецът се ядоса и за наказание ме накара да направя 100 коремни преси, но смея да твърдя, че не съжалявам за това малко мое провинение.
Изминаха още два дни и вече беше време да се прибера вкъщи и това незабравимо детско приключение да се нареди на рафта на моите спомени. По пътя обратно, очите ми ту се насълзяваха, ту се затваряха от мъка по настъпилия горчив край на цялото това съвършенство. И сега вече като осемнадесетгодишна , понякога се вглеждам в Слънцето и си припомням, че то наистина е способно да изслуша и изпълни нашите копнежи ,стига да му се доверим.
ПОДКРЕПИ 33 коментара
2-то място
141 гласа
Simona Vasileva 31 Август, 2021 | 00:02
Бъдете здрави и се пазете!
Харесва ми/не ми харесва дистанционното обучение.

Здравейте, моето име е Симона и съм на 16 години. Пиша това съчинение, за да изкажа своето мнение за една от новите стъпки в живота на всеки ученик, тъй така нареченото - дистанционно обучение. Аз лично не харесвам дистанционното обучение, поради много причини. Не можем да се съсредоточим към учебния материал, след като лежим вкъщи в топлото си легло, не можем да се срещнем със съучениците си, с приятелите си, с учителите ни, които искат от нас най-доброто - да бъдем успешни хора. Също така и не можем да видим емоциите на всеки един от нас, което е едно от най-важните неща. Дистанционното обучение ни направи малко по-лениви, кара ни да не се стараем толкова много към учебния материал, защото знаем, че от вкъщи е по-лесно. Но нека помислим занапред, няма все да сме ученици, след това идва по-труден етап в нашия живот - реализиране на наша мечта, както и създаване на кариера. Всички знаем, че училището ни учи на неща, които за в бъдеще ще ни бъдат от полза. Когато сме в училище сме по-съсредоточени към учебния материал, защото знаем, че следващият път госпожата ще ни попита какво сме запомнили от предишния урок. В присъствено обучение сме по-активни, по-старателни, взискателни и стремящи се да имаме заслужено добри оценки.
Нека сега да застанем от другата страна - дистанционното обучение. Свързани сме онлайн, имаме микрофон и камера. Микрофонът може дори да не го пуснем ако учителката ни попита нещо, защото ще сме станали по-мързеливи и ще сме си казали на предния ден: “Защо пък да не изляза навън или да не си почина, все пак няма какво да стане по време на дистанционно обучение, лесно е така!”. Можем да си лежим в удобното си легло и дори да не сме отворили учебника по дадения предмет, защото сме онлайн госпожата все пак не може да ни види. Но онлайн обучението пък прави следващите години в живота ни по-трудни. С онлайн обучението ние ставаме по-некомпетентни по дадени теми, по-необразовани, по-неусъвършенствани. Онлайн обучението занижава образователната система. Когато сме на училище сме хиляди пъти по-концентрирани.
Поради тази причина аз лично НЕ харесвам дистанционното обучение. Надявам се занапред да се оттървем от лошите болести и всичко да си бъде както преди.
ПОДКРЕПИ 43 коментара
3-то място
110 гласа
Стефан Красимиров 24 Август, 2021 | 16:41
Вярвайте, че ако не сте срещнали истинската любов сега, то един ден със сигурност ще я срещнете.
Имам едно хоби - да пиша разни неща като цитати, стихове и т.н. Ето и няколко примера : "Не е любов това, когато ти я намериш. Любов е, когато тя намери теб.", "Без любов, светът е погубен.", "Срещнах я в едно ужасно ветровито време. Денят беше ужасен, докато тя не стана част от него. Студения порив на вятъра караше косите ѝ да се реят из въздуха. Беше по-красива от обикновенното. От тогава насам не е минал дори и ден, в който да не мисля за нея. ".
Открих това хоби, когато ми се случиха разни неща в живота, които не исках да ги споделя с никого, а пък от друга страна не исках да ги държа в себе си. Един ден ми излезе една любовна история в интернет и си зададох въпроса "Защо и аз не се опитам да създам нещо подобно?". Започнах да пиша разни неща и така в рамките на около две седмици събрах доста написан материал. Събрания материал реших, че ще го сложа в собственоръчно направена книга. Направих всичко това и моята книга вече бе готова. Показах я на една приятелка, оттам на друга и така се стигна до едно по-професионално лице. Въпросното лице ме посрещна на улицата и ме попита "Ти ли си Стефан, който пише поезия в Лом?". Аз разбира се бях шокиран от въпроса. Поговорихме си за това как съм решил да започна, показах ѝ няколко неща, които не са включени в книгата. Жената ми зададе въпроса "Какво за теб е истинската любов?". Аз ѝ отговорих по следния начин : "според мен истинската любов се изразява със страха и тревожността, който чувстваш, дали един ден ще се разделите с любимия". След това ѝ показах един от цитатите, които съм написал: "Ценете времето и моментите, защото не се знае кога ще се чуете за последно.".
След този разговор, аз се стимулирах за това да създам наистина книга, която ще се чете от големи и малки. Наградата от конкурса ще я вложа изцяло в издаването на книгата, която в момента пиша. С издаването на книгата ще се опитам да покажа на хората, че истинската любов, все още съществува.
ПОДКРЕПИ 34 коментара
4-то място
61 гласа
Габриела Хаджиева 11 Септември, 2021 | 19:19
Който е казал, че щастието те се купува с пари, е забравил за малките кученца
Здравейте! Аз съм Габриела Хаджиева, на 13 години, от село Драгиново, ученичка в ИСУ" Методий Драгинов" и ще Ви разкажа за една случка на морето, която ме накара да се усмихна.
Със семейството ми бяхме на море в Слънчев бряг. Събудихме се в 5 сутринта, защото бяхме решили да отидем да гледаме изгрева. Закусихме, приготвихме си нужните неща, но когато погледнахме часовника, помислихме, че няма да стигнем на време. Бързичко тръгнахме и въпреки, че времето от хотела до плажа беше 10 минути, успяхме да стигнем за 5 минути. Насладихме се на изгрева и решихме да си направим един сутрешен спринт с тати и сестра ми. След спринта, решихме да полежим на пясъка. Както си лежим, усещам малки, мокри лапички върху бедрата ми. Изправих се и ако знаете каква усмивка излезна на лицето ми като видях едно малко, щастливо йорки стъпило върху мен. Чувството беше толкова хубаво! До мен имаше плажна топка и жената, чието беше кучето реши да го снима на нея. Йоркито застана като истински модел. Бях възхитена! " Фото сесията "продължи около 5 минути.След снимките жена се извини за безпокойствието, ние отвърнахме, че няма за какво да се извинява и отново погалих кученцето.Жената се усмихна леко и тръгна.Този момент беше наистина страхотен!
ПОДКРЕПИ 14 коментара
5-то място
44 гласа
Didi Tokuseva 01 Септември, 2021 | 23:29
Тема-Моята най -забавна лятна история /Животът втора серия няма
Здравейте! Аз съм едно петнадесетгодишно момиче, което обича да се се смее, забавлява, пее и мечтае. Да, точно така….., да мечтае! Знаете ли ….може да ви се стори много обикновено и дори наивно, но една от мечтите ми е да пътувам….с влак.
Това лято бях на екскурзия с мои съученици в Банско. От дете исках да отида там….и това се случи, а пътуването беше …..познайте с какво….да, точно така –с влак. Сприятелих се и срещнах много и нови приятели, с които си изкарахме страхотно.
Посетихме много и различни местенца от нашата красива България, а това, което ме впечатли,бе срещата ни с баба Дешка от предаването Фермата.Тя ни разказа истории от свето детство- все интересни и много смешни. Разказа ни колко прекрасно детство е имала, как се е събирала със своите връстници, играели са на гоненица и на ластик, как са се криели и са се катерили по дърветата…..как е паднала и нейните другарчета са я закарали с една ръчна количка до болницата…….Как са си помагали и уважавали всички.
Тогава се замислих за времето, в което живеем сега, за това, че вместо да си говорим с нашите приятели и да им се обадим да им чиститим рождения ден , ние им пишем съобщение, пращаме им виртуални цветя, усмивки и цеувки. Ние живеем в един виртуален свят – света на телефоните, фейсбука и материалните ценности. Живеем в света на наркотиците, алкохола и завистта.
Тогава се почувствах благодарна на тази възрастна жена, която имах късмета да срещна , и която ми показа каква искам да бъда и как да живея.
А то е много просто…..трябва да се научим какво е уважение, да помагаме , да се обичаме и да живеем тук и сега, защото животът втора серия няма.
Случи се така, че моето мечтано пътуване с влак беше не само прекрасно, забавно и интересно, но отвори сетивата ми за нов живот.
ПОДКРЕПИ 19 коментара
6-то място
39 гласа
Стефан Хараламбиев Haralambiev 08 Септември, 2021 | 13:48
Помнете корените си!
Моята най- забавна лятна история!
Стефан Хараламбиев, 13 години, ученик ЧПГТП "Райко Цончев"
Неканен гост

Аз съм Стефан и ще ви разкажа една , колкото забавна, толкова страшна , изненадваща и вълнуваща история.
Бях 7-годишен и на гости у баба и дядо на село.Една топла и уютна вечер,както обикновенно вечеряхме отвън на двора.Луната грееше ярко ,небето беше обсипано със звезди,а от време на време се виждаха искрящите фенерчета на прелитащите светулки.Ясно се чуваха мелодичните песни на щурците, крякането на жабите,а също и ритмичния ход на плаващите по река Дунав кораби,а до нас на барбекюто се печеше прясно уловената от дядо риба.
Времето минаваше неусетно, хранех се с апетит, изморен след многото игри през деня, когато изведнъж долових странен звук- леки стъпки в лозето зад къщата. Споделих с баба и дядо, но те ми отвърнаха, че просто ми се е счуло. Мина известно време и пак се чу същия шум . Стъпките вече се долавяха по-ясно и близо до нас. Баба каза, че сигурно е някоя объркала се кокошка, неуспяла да се прибере в курника. Не след дълго освен равномерното ходене,чухме и дишане. Сякаш някой човек спокойно и необезпокоявано се разхождаше из двора и като че ли всеки момент щеше да се озове при нас на масата. Няма да скрия, че изпитах страх, който се засили, виждайки, че баба и дядо също са озадачени и притеснени. Тогава дядо предложи аз да вляза вътре в къщата, а те двамата с баба да обиколят двора.
„Въоръжен“ с една тояга дядо тръгна към дворната порта, а аз без никакво колебание на бегом влязох вкъщи и притихнах на леглото. И, о, ужас! Завесата на отворения прозорец потрепваше от лекия ветрец, а отвън повече от ясно чух познатото дишане и ситните стъпки на загадъчния посетител. Имах чувството‚ че всеки момент някой ще дръпне пердето и ще нахълта при мен през прозореца. За секунди през ума мина, че е крадец, престъпник, убиец, пред очите ми като на лента се появиха зловещи картини с всички страшни приказни и филмови герои. Скован от страх дори не можех и да извикам. Точно в този миг, когато мислех, че с мен е вече свършено, чух гласа на баба:
-Ваньо!Ваньо! – викаше тя, дядо се казваше Иван.
-Нещо шава в храстите! – продължаваше баба.
-Идвам! – каза дядо и го чух да рови с тоягата в розовия храст до ъгъла на къщата, а не след дълго последва и искрения му смях. Не можех да повярвам на ушите си- аз бях загубил ума и дума от уплаха, а дядо отвън се забавляваше. Чух го да казва на баба:
-Извикай бързо Стефчо!
Чувайки думите му, макар и много изплашен аз излязох на двора, разчитайки на дядовата закрила. Целият треперещ се озовах в градината. Тогава дядо ме хвана за ръка, поведе ме към розовия храст и каза:
-Ела, Стефчо, да видиш кой ходи неканен в нашия двор.
Няма да повярвате какво видях – свит на кълбо, наострил сиви бодли и вирнал муцунка срещу мен под прозореца на стаята ми стоеше неочакван късен гост – истински жив таралеж.
-Ето го разбойника, Стефчо!-каза дядо и посочи таралежа.
-Не може да бъде!Как така? Не е ли човек?- недоумявах аз.
Тогава дядо предложи да седнем и да продължим вечерята си и ми обясни,че походката и дишането при таралежите наподобяват много на човешките. Разказа ми и интересни истории, в които често пъти таралежите са предизвикали фалшива тревога у граничарите, които чувайки стъпките им в тъмната гора , са ги мислели за нарушители и бракониери.
Вечерта продължи с приятни разговори и много смях,които за мен са незабравим , мил и скъп на сърцето ми спомен.
ПОДКРЕПИ 14 коментара
7-то място
35 гласа
Ioana Ivanova 26 Август, 2021 | 22:13
Харесва ми / не ми харесва дистанционното обучение

Не знам откъде да започна..
Дистанционното обучение определено беше и все още е новост за мен , но и нещо , на което се старая да не гледам по лош начин . Много мои съученици са против , но аз ще изложа съвсем различна теза .
Дистанционното обучение е начин , по който родителите могат да прекарат повече време с децата си . И разбира се , за разлика от училище , да присъстват в онлайн часа , и да видят как детето всъщност се развива , справя със поставените му задачи , и отговаря на дадения въпрос . Също е добър вариант през зимата , когато има студове , децата да са си вкъщи на топло.
И е по-добре за притеснителните деца , които трудно се изказват пред съучениците си . Виждала съм лично как успехът им се повишава ,и това се дължи на факта,че са по-спокойни.
Това може да се случи и в по-непослушен клас , в който детето не може да взима участие поради нарушена дисциплина. За себе си мога да кажа ,че аз съм от втория тип ученици , и дистанционното обучение ни най-малко не ми вреди . Като последна година в училище мисля , че матурите не ме тревожат , защото знам , че имам достатъчно време за ученето по тях и за задачите , които ми поставят , понеже не съм присъствено .Така че , не бива да гледаме все от лошата страна на нещата , и да не забравяме , че има и хубава .
Времето ще покаже вредите и ползите от този вид обучение, За себе си мога да кажа, че (поне засега!)виждам само положителни резултати.
ПОДКРЕПИ 9 коментара
8-то място
33 гласа
Eleazara Popadiyna 12 Септември, 2021 | 01:02
Позволете вярата да промени живота ви! Вярвайте в невидимите и тайни неща, те са навсякъде около вас.
Когато бях малка, се наложи сестра ми и майка ми да отидат да работят на морето, трябваше да се съберат достатъчно средства за лечението на баща ми, който беше много болен. Преди да заминат, те се грижеха за него, след заминаването тази задача се повери на мен. Докато се грижех за баща си, трябваше да се грижа и за : кокошки, градина, дома. Задачите за денят ми бяха: да нахраня баща си, да чистя дома в който живеем, да готвя, да слагам храна и вода на кокошките, да поливам градината и нивата сама. Тази задача не беше никак лесна за мен, но все пак не губех вяра, за изцеление върху баща си и търпение за спасение. Измина времето в което бяхме сами. Мама и сестра ми се бореха със своите трудности в работата им. Не беше лесно на никого от нас. Липсваха средства не само за лечение, но и за храна.
Не губех вяра!
Ставах с молитва, лягах с такава. Мислех си само за това как всичко ще се оправи. Нали и посланието ми беше ,, Вярвай в невидимите неща ". Вярвах, надявах се, полагах усилия, а те, повярвайте бяха големи, предвид крехката си възраст - едва 4 - ти клас. Да, има много деца в такова положение. Сега разбирам, че не всичко, което е поставено на масата е даденост. Трябва да благодарим за хляб, храна, вода, дрехи, дори за прекрасния ден в който сме се събудили и видели слънцето в небето, вятъра, който повява косите ни.
Чудото се случи!
Болестта на тати премина, мама и кака се прибраха, градината даде изобилна рожба от всичко що бяхме насадили. Но най - важното, което се случи - домът и семейството ни се сплоти повече от всичко на света. Борбата беше за добро. Ако едно нещо се отнема от живота ни, то не значи, че е дошъл краят, а ново начало, което е може би по - добро от красивия край, с който завърших. Това е моята история, трудна и смислена. Научих се, да се грижа за болни, за здрави. Научих се, да готвя и пера. Е, вече съм голяма, но остави дълбока диря, като от рало, която винаги ще ми напомня, че има и по - лоши случващи се неща, на малки и големи деца. Винаги ще гледам напред и ще благодаря, защото както казва Вапцаров - ,, Ето, аз дишам, работя, живея... ".
Радвай се на живота, за да ти се зарадва и той. Вярвай в невидимите неща, за да станат видими. Надявай се и ще виждаш чудеса.
Това съм аз, това са мойте неволи и чудеса, които ме направиха това, което съм.
ПОДКРЕПИ 8 коментара
9-то място
25 гласа
Ралица Георгиева 26 Август, 2021 | 19:44
"Какво бих направил с наградата от конкурса, ако спечеля?" От Стоян Стоянов - на 16 години
Какво бих направил с наградата от 100 лева ли? Интересен въпрос. Ако я спечеля, аз бих направил няколко неща с нея. За някои хора тези пари може да са почти нищо, но пък за 16-годишен тийнейджър това може да са едни много добри пари, които винаги са добре дошли.
Първото нещо, за което бих ги използвал, е да купя подарък за рождения ден на майка ми. Той вече наближава. Тази година искам да ѝ купя толкова хубав подарък, че направо да остане без думи. Тя го заслужава! Все още нямам представа какъв ще бъде този подарък, но надявам се, че съвсем скоро ще имам ясна идея. Но каквото и да избера, аз съм сигурен, че подаръкът ще сложи една голяма усмивка на лицето ѝ.
Второто нещо, за което бих използвал спечелените пари, е за джобни. След няколко дни заминавам за Полша по един международен проект, в който участва училището ми. Естествено, аз ще трябва да си купя нещичко, което да ми остане за спомен от това пътуване. И не само на себе си. Искам да купя нещо и на сестрите си и на баща си. Сега като се замисля, осъзнах че бих могъл да купя и подаръка за рождения ден на майка ми оттам. Това според мен ще му предаде по-голяма стойност. По този начин аз ще имам ценен спомен от това пътуване, а останалите от семейството ми ще имат къстче от място, на което не са били. А какво по хубаво от това?
ПОДКРЕПИ 8 коментара
10-то място
25 гласа
Angelina Kitina 28 Август, 2021 | 09:50
Защо едно 13 годишно момиче е против онлайн обучението.
Казвам се Анджелина и съм на 13 години.Уча в Националното училище за танцови изкуства с профил класически балет.
Бих искала да споделя виждането си за онлайн обучението.
За много от децата в обикновените училища това може би няма никакво значение.По образователните предмети нямам никакъв проблем.Имам подкрепата на учителите и на моите родители.
С общи усилия нещата се получават.С упоритост и трудно всичко се постига във всякаква среда.Няма проблем; четене, учене,писане.
Но до тук!Обожавам балета още от детската градина. Обичам да танцувам.От две години вече реших сама да опитам да превърна страстта си да се занимавам с балет вече в професионално поприще.
Но уви!
Не че съм се отказала,няма да се откажа от мечтите си.Но онлайн обучението ни отряза крилата.
Балета е много сложно изкуство.Казвам го за тези,които не го разбират.Изисква се ежедневен труд и ценна помощ от педагог.
Да,танцуваме онлайн,но е голяма мъка.Както за нас учениците,така и за нашата балетна педагожка.
Ние реално загубихме година и половина от обучението си.
Ходехме поне на школи,но уви!
И тях ги затваряха постоянно.
Но се държим!Ще успеем!
С огромна борба.
Желанието ми е час по-скоро да се завърнем в училищната балетна зала.За да можем да последваме мечтите си.И се надявам някой да помисли малко и за нас.Да ни даде възможност да се развиваме и да вървим напред.
Моля Ви!Помислете за мечтите ни.


Редактирал:Ангелина Китина-родител
ПОДКРЕПИ 15 коментара
11-то място
22 гласа
Теди Филев 02 Септември, 2021 | 14:00
Харесва ми/не ми харесва онлайн обучението
Кое ми харесва повече :онлайн или присътвено обучение е почти същата дилема като вечния въпрос на Шекспир: „Да бъда или да не бъда?“ Едва ли има някой, който може да отговори еднозначно. За съжаление ковид кризата в световен мащаб наложи множество промени. Аз лично приемам дистанционното обучение като временен вариант да бъда свързан с училището, съучениците и учителите ми. Добър начин е да „си изчистя главата“ и да започна да развивам по-големи обороти при запомняне и самоподготовка. През този период имах възможността да уча без да се разсейвам и без да се притеснявам какво другите мислят за мен. Да не говорим, че щяхме да изпуснем прекалено много материал, който трудно бихме наваксали. Да, имаше трудности, но благодарение на нашите учители и родители…те бяха преодолени. Всеки си мисли ,че това обучение е пародия, защото от една страна то съхрани здравето ни, от друга страна все пак постигнахме някакви успехи.
Разбирам и отчитам липсата на жива връзка между нас и нашите учители и съученици, забавните и интересни моменти, които наистина ни липсват, но здравето е над всичко!
Нека бъдем благодарни и на това онлайн обучение, защото все пак продължихме да учим и стремежът към знания надделява пред това да бездействаме!
ПОДКРЕПИ 5 коментара
12-то място
21 гласа
Viktoria Bashkehayova 04 Септември, 2021 | 18:21
Лятото е, когато не искате нищо и искате всичко наведнъж!
Моята най-забавна лятна история

Какво е лятото....? За мен то е време на безгрижие, забавления, почивка и сбъднати мечти. Лято 2021 година беше изпълнено с много емоции и веселие. Превъзмогнах някои свои страхове, като опитах екстремни спортове, които наистина ще ги запомня завинаги! Това да се изкатериш по четиридесет-метрова кула, вързан само за едно въже, да се качиш на екстремни забавления в Лунапарка, на които малцина дръзнат да се качат, да опиташ scuba diving и да плуваш с шнорхел и кислородна бутилка сред красивите разноцветни рибки, да караш джет в необятното дълбоко море, да се качите с приятели на влака по теснолинейката и да пътувате до Банско, да се качиш на 9D, което те върти с главата надолу, да бъдеш в топка, която те изстрелва петдесет метра над земята, НЕЗАБРАВИМО!
И това е само една мъничка част от преживяванията ми това лято. През тази лятна ваканция видях най-красивите изгреви и залези, чух най-хубавите песни на горските птички, възхитих се на лазурното море и неговите пенливи вълни, прекарвах времето си заедно с прекрасните ми приятели! Все неща, които са ми се случвали и съм виждала всяко лято, но никога досега не ми бяха правили впечатление и не бях оценила. Благодарна съм и на родителите си, които ми дадоха възможността да имам това прекрасно лято, да сбъдна част от мечтите си и всичко това да остане в спомените ми.
Пътувайки с моето семейство на екскурзия из страната, осъзнах, че нашата родина има забележителна природа. Имах щастието и възможността да видя едни от най-прекрасните кътчета на нашата земя. А какво по-незабравимо и хубаво има в това да бъдеш на красиви места с любими хора?
Но нека да се придържаме към същността, за която бях тръгнала да пиша.. Моята най-забавна история, естествено беше на морето и се случи точно последния ден преди да си тръгнем. Винаги ме е било страх от медузи и всякакви морски обитатели. (едно малко оточнение) (Даже имам и подобна история като бях по-малка) Както и да е, мисля, че вече се досетихте за какво иде реч…. Беше един прекрасен и топъл следобед, когато с тате и сестричката ми бяхме на плажа и решихме да влезем във водата да се гмуркаме (до тук нищо необичайно), бяхме с шнорхели и плувахме хоризонтално по брега на морето, имаше мъртво течение и бяхме заобиколени от доста водорасли и МЕДУЗИ, които в последствие аз открих, че са покрай нас. И си плувахме, и си разглеждахме морското дъно и животинчетата, докато не усетих, че нещо като жиле минава покрай мен. Уплаших се и казах на тате, но в първия момент не ми повярва и ми каза, че може така да ми се е сторило. Казах "Добре" с несигурност..., минават се пет минути и по същия начин, пак така, нещо ми мина до крака и ме ужили, тогава вече бях сигурна, че е медуза. Ето тук идва най-забавната част. Като вече бях сигурна, че е медуза започнах да пищя и отидох бързо до тате, той ми каза да излезем от водата, за да видим дали не са се получили мехури при допира с медузата. (Между другото си бяхме взели и надуваема възглавничка). Тате се шегуваше с мен, че няма как това да е било медуза и се опитваше да ме успокои. Тръгнахме да излизаме от водата, точно се обръщаме и зад нас една огромна медуза (беше по-голяма от надуваемата възглавничка), като я видях аз и сестра ми започнахме да пищим и веднага се залепихме до тате. Тате се чудеше какво да направи и тук идва най-смешното, което няма да забравя. За да отблъснем медузата, трябваше да я избутаме с възглавничката.И представете си гледката двете със сестра ми пищим зад тате, а той се опитва да я отдалечи от нас с надуваемата възглавничката. Сега като ви разказвам не звучи страшно, но да бяхте там и да бяхте видели. Имам чувството, че от нашето пищене са ни чули на другия бряг. В нашия случай тогава беше: Да се смееш ли, да плачеш ли? Както и да е, излезнахме от водата, не стана нищо сериозно, но тази история ще я помня винаги. Подобна история имах и като малка, но тогава бях и самичка във водата, но предпочитам да я спестя, за да не ви отегчавам.
Това бяха много малка част от незабравимите и весели емоциите това лято. Най
й-доброто време на годината свърши. И с него най-безгрижното време - летните ваканции. Чакахме ги много дълго и те отлетяха много бързо. Цялото лято беше един миг, хубавите неща свършват бързо. Но си починахме и с нови сили ще започнем учебната година, идва време на отговорности и нови трудности. Но както е казал Уинстън Чърчил: "Има твърде много хора, които се молят планините от трудности пред тях да бъдат премахнати, докато това, от което се нуждаят е кураж да ги изкачат.” Довиждане лято, 2021 година!
ПОДКРЕПИ 5 коментара
13-то място
21 гласа
Симона Огнянова 27 Август, 2021 | 16:40
,,Бъдете креативни и не губете времето си, всеки един ненаучен урок сега, ще даде отражението си в бъдеще."
Симона Огнянова, 10 клас, с. Барутин

Харесва ми/не ми харесва дистанционното обучение

През 2020 година светът се сблъска с нещо непознато. За всички ни беше предизвикателство да се справим със ситуацията. Наложи се заведенията да затворят, училищата да порължат онлайн, а много хора загубиха работата и доходите си. Настъпи невиждана за нашето време пандемия. Но най-важното е да се опазим здрави.
Едно от най-трудните неща както за учениците, така и за учителите беше дистанционното обучение. Отначало никой не знаеше ,,къде се намира". По-възрастните учители не влизаха в часовете, имаха затруднения с проверката на домашните и подготвянето на контролните. Ние - учениците често си мързелувахме, спяхме по време на някой час или пък си хапвахме. Но, тък като никой не ни виждаше, имахме свободата да си стоим в зоната на комфорт.
Много хора твърдят, че дистанционното обучение е много лошо. Представите на човек, който не ходи на училище са най-различни, но най-честата е - децата си спят вкъщи, а някой учител просто си говори. Но това не е точно така. По време на онлайн обучение, често се налага учениците сами да научат някой урок, защото в дистанционна среда преподаването е по-трудно. По този начин, когато един ученик седне и разбере урока си сам , той първо се учи да се справя с проблема и второ усвоява материала по-бързо. Все по-модерно става да се използват различни методи в преподатането, например метод на ,,Обърната класна стая".
Друго предимство на онлайн обучението, е че на учениците им остава повече време са личностно развитие. Ако погледнем обективно, часовете, в които един ученик се приготвя, пътува към училище, после се връща от училище, могат да се оползотворят по много начини. Така на всеки ученик му остава повече време за спорт, за научаване на нови неща, за креативно мислене или просто за почивка.
Но въпреки всичко, реалната среда не може да бъде заменена. Колкото и сериозен да бъде един ученик, когато мине много време в дистанционна среда, той започва да се демотивира и да не гледа толкова сериозно на образованието. Контролни, изпитване - всичко пред компютъра е по-лесно. Винаги има начин за пищови и преписване. Когато в реална среда не ни е инересен урока, ние стоим и сме принудени да слушаме какво говори учителя, но когато в дистанционна среда се случи това, ние просто обръщаме камерата и си играем игрите, гледаме филми или слушаме музика. Нивото на образование в онлайн обучение определено е по-ниско.
Освен това много психолози твърдят, че застояването вкъщи води до депресивни състояния и изнервяне (особено сред тийнейджърите). Липсата на контакти с ученици и приятели асоциализира децата и когато отново се наложи да общуват, те се срамуват и не изказват мнението си.
И двата вида обучение си имат предимства и недостатъци. Но както хората са казали ,,Няма нищо по-нормално от нормалното". Общуването с учениците от другите класове, ученическите събирания и партита - всичко това е нормално и всички сме с надеждата, че всичко ще си бъде както преди.
ПОДКРЕПИ 8 коментара
14-то място
20 гласа
Gabriel Borisov 24 Август, 2021 | 23:19
Какво бих направил с наградата от конкурса, ако спечеля? Всеки би си помислил, че бих ги похарчил за безполезни неща – телефони, таблети, лаптопи и други неща в сферата на технологиите. От пръв поглед ще изглежда така, че и бих ги дал за неща, които са безполезни, но аз нямам нуждата от тези неща, аз имам нужда от образование, учене и показност! Аз имам нуждата от нови учебници, тетрадки и химикали! Тези неща ми трябват за да продължа образованието си в 9 клас и да покажа, че ученика може да се учи, когато си настоява и чете, а четенето е най – доброто учене за един ученик да обогати културата си! Бих направил с наградата това, да си купя – учебници, за да продължа образованието си в 9 клас и да покажа моето постоянство и учение в следващата учебна година! Надявам се да спечеля една от наградите и да бъда ученик с пълна раница учебници и в края на учебната година да взема бележника си в ръка и да си кажа „ завърших още една стъпка в моето образование, ще продължа да бъда ученик и да се уча, докато не придобия моето образование “!
ПОДКРЕПИ 8 коментара
15-то място
17 гласа
Дариа Стоянова 25 Август, 2021 | 17:38
Не знам дали,ще спечеля ,но всичко това ,което пиша е моята гледна точна и важното е,че е от сърце.
Харесва ми/не ми харесва
дистанционното обучение

Какво е дистанционно обучение?Да си лежиш в къщи или да учиш?
Някои някога замислял ли си е,че ще стане ситуация такава в,която ученици и учители ще учат от вкъщи.Дори не сте се и замисляли нали?Вируса дойде за секунди ,мислихме си,че тук при нас няма да дойде и нашата държава ще я пропусне,но уви дойде точно тук при нас.Настана период от строги и ограничени мерки.Наложи се да затворят и училищата.Появи се и дистанционното обучение.Не знаехме какво е да учиш от телефон или компютър.Някои знаят да играят на тях само игри.
В началото ни беше трудно ,както всяко нещо ,което е ново и е непознато за нас.Отвори се много работа и за нашите учители,които полагаха много усилия ,за да се опитат да пресъздадат класната стая и да могат да ни научат на нещо.Първоначално не бяха помисли за тези ученици,които нямаха възможност да учат дистанционно.Не всички имат тези средства да си позволят било то телефон,компютър,таблет.Появиха се и такива добри хора,които дариха техника за тези ,които нямат възможност да учат дистанционно.Снабдиха някои деца,на други им пращаха учебни материали по пощата.Имаше и такива ученици на,които им бяха дали техниха,но те не я използваха за учене а да си играят на нея.Беше трудно и за родителите на малките ученици,защото трябваше да седят до тях и да им помагат.Представяте ли си първолак,който сега трябва да се учи да пише и чете да учи дистанционно.Ако родителите му не са до него и не му помагат как ще се справи.
На мен лично не ми харесва дистанционно обучение.Нямаш никакъв контакт със съученици,учители.Чувстваш се самотен,пред теб има само един монитор.Липсват междучасията прекарани в училище,разговорите с учителите,уроците,игрите,забавленията.Някои твърдят,че който си учи в училище ,така ще си учи и в къщи,но не е точно така.Друго е,когато ти преподават урок да го видиш на живо,да си го представиш дори и да го докоснеш ако е предмет или нещо друго.Имаше и такива безотговорни ученици на,които не им пукаше лежаха си вкъщи и си спяха .Всичко зависи до възпитанието на един човек,а характера си го изгражда сам.Всеки избира сам какъв да бъде.
ПОДКРЕПИ 5 коментара
16-то място
17 гласа
Цветослав Цветков 27 Август, 2021 | 14:54
Ценете приятелите до себе си и не ги изпускайте, каквото и да стане! Те са едни от малкото, способни да отключат потенциала ви.
Тема 1. - ,,Моята най-забавна лятна история'' - от Михаела Цветкова, 11 клас, гр. Ботевград

Лятото, което промени живота ми

Не съм от хората, които могат да се похвалят с определена случка. Животът ми е хаотичен, всеки ден е изпълнен с подвизи, падения и емоции, които се сменят със скоростта на светлината.
Някои хора ме смятат за доста жизнерадостен човек, но в повечето случаи това са непознати, към които се старая винаги да се обръщам с усмивка на лице. Малко знаеха обаче за болката, която изпитвах вътрешно от време на време. Отличничка съм със строги родители и често не се вписвах. Винаги съм отказвала да се променя, за да угодя на другите, което може би е и едно от най-големите ми постижения. Но малкото, които ме познаваха добре, знаеха, че тайничко исках да се впиша в групата на ,,популярните‘‘.
Липсваха ми приятелите и това си личеше особено в летата, които дотогава бяха чиста загуба на време. Дотогава… До лятото, в което по някаква случайност на съдбата, събитията се сблъскаха така, че да се срещна точно с тези хора, точно на това място, точно в този час. 2019 беше най-чудесната година от живота ми. Все още помня датата – 29 юли – малко след рождения ми ден, защото когато се запознах с тях се замислих как, ако ги бях видяла малко по-рано, щях да ги поканя – хората, които днес с гордост наричам приятели, които дадоха смисъл на съществуването ми. Много неща се случиха онова лято. Запознахме се на парка, когато срещнах един от двамата ми единствени приятели съученици. Покани ме да отида при него и негови приятели, някои познати, други непознати. Поговорихме си и играхме карти. Впоследствие се притекоха и други хора, говорихме си в началото просто на шега, но после взе че ни хареса и си уговорихме среща пак. Така лека полека се опознахме, оформихме се като истинска група, започнахме да излизаме всеки ден и докато се усетим се сближихме много и станахме неразделни. Животът ми се промени много – за първи път тръпнех в очакване за следващия ден, за следващото приключение, за следващата разказана забавна история, на която да се смея. Отидох на първия си купон – един от малкото моменти, в които се почувствах свободна да бъда себе си. Да се чувстваш свободен да бъдеш себе си?! Звучи странно, нали? Но хората, които четат това и ме познават достатъчно добре знаят, че трудно се отпускам пред хора.
Случиха се и много премеждия, разбира се. Все пак нали доброто и злото вървят ръка за ръка. Имаше период на чести спорове с родителите ми, когато за първи път си позволих да плача на публично място пред другиго, вместо да се крия в стаята си или зад някой храст докато емоциите отшумят. За първи път открито споделях тревогите си, намерих хора, които ги беше грижа. Тогава открих и любовта си към писането, в началото начин да изразя натрупалата се мъка и омраза с думи, превърнало се впоследствие в нещо повече. Започнах да забелязвам как бързо изнизващите се думи на листа хартия носеха все повече смисъл и емоции и колко по-добре се чувствах всеки път щом напишех нещо. Сякаш се бях вглъбила толкова много в това, което пишех, че забравях за целия стрес и негативни емоции. Харесваше ми фактът, че открих нещо, върху което да съм толкова концентрирана, че дори и най-голямото ми изкушение да не е достатъчно да ме измъкне от това ми състояние.
Та да се върнем върху темата за приятелите, които между другото са и причината да участвам в този конкурс днес и изобщо да повярвам в себе си и в работата си. В края на онова лято си обещахме когато започнем училище, въпреки че някои учеха в различни градове, да не се разделяме, и както можете да видите, с общи усилия направихме това възможно, иначе днес нямаше да разказвам тази история. Защото кому е нужна история за провалено приятелство? Все пак то трябва да дава надеждата за нещо по-добро. И тук ще приключа вероятно с поредното клише, което обаче, казано от личен опит, е и истина - приятелството е дар, който трябва да се цени, и път, който трябва да бъде извървян. И ако този път е истински, уви ще е изпълнен и с трудности – с дразги и скандали, премеждия и раздели. Защото доброто и злото вървят ръка за ръка.
ПОДКРЕПИ 10 коментара
17-то място
17 гласа
Габриела Илиева 15 Септември, 2021 | 20:13
Моята най-забавна лятна история :) Здравейте казвам се Габриела и съм на 10г. И съм 4 клас. Искам да ви разкажа за едно прекрасно преживяване! Ходихме за първи път с цялото семейство и дори още три коли наши роднини,леля ,чичо и братовчедите ми на море бяхме там за една седмица но беше чудесно, ходихме на много различни и интересни разходки, правихме много снимки ,събирахме мидички и много красиви рапани ,леля и калеко ме на учиха да плувам също така играхме със топка всички беше много смешно , правихме си дупки и се заривахме с пясък а леля и калеко се мажеха с някаква си специална кал , беше много хубаво
освен това ходихме и на един панайр имаше много хубави неща сладки,играчки и много хубави големи сладоледи☺ видях ме много интересни пирати направихме си снимки и с тях,качих ме се на един коръб и там беше малко страшничко от първо начало когато тръгваше но после взе да ми харесва.Изкарах една незабравима ваканция беше много вълнуващо никога до сега не съм се чувствала толкова щастлива. Пожелавам на всички да отидат не зависимо къде просто да изживеят
тази незабравима радост, чувството със своето семейство да се забавляваш е нещо не обяснимо.
ПОДКРЕПИ 7 коментара
18-то място
16 гласа
Беатрис Иванова 26 Август, 2021 | 09:40
Винаги търсете светлата страна на нещата!
8:14. Седнала на бюрото в стаята ми, с телефона в ръка, очаквам часът да започне. Скоро урокът започва, а аз си записвам най-важното и отговарям на зададените въпроси. Сама съм, а единственото присъствие са познатите гласовете в слушалките. Така минава поредният учебен ден по време на онлайн обучението.
Макар и определяно като "загуба на време", "вредно за здравето" и "даващо недобра подготовка на учениците", дистанционното обучение дава безброй възможности на тези, които се стараят.
Ученето у дома ми позволява сама да определям правилата. Мога да уча със свое темпо. Мога да потърся допълнителна информация в Интернет по темата, ако ми е интересна. Ако ли не, мога да се занимавам с друг предмет, без някой да ми прави забележки. Освен това мога да правя и други неща, докато съм в час - да чета, да готвя или да си пиша домашните.
Организирайки по-добре времето си през часовете, имам повече свободно време след тях. Така имам възможност да правя това, което обичам - да чета, да рисувам, да участвам в различни конкурси, а също и да опитвам нови неща - като програмиране и танци.
Благодарение на дистанционното обучение станах по-добра ученичка. За да не пропусна нещо, слушам по-внимателно, отколкото в училище. Пиша редовно домашните си, за да не забравя да изпратя някое от тях, и съм по-старателна в писането, защото знам, че, веднъж изпратено, домашното ще бъде задължително проверено.
По време на този тип обучение се сдобих и с някои нови знания и умения. Научих се по-бързо и с по-малко грешки да набирам текст, презентациите ми станаха по-добри, а също и текстовете ми. Открих нови сайтове, които ми помагат да уча още.
Изненадващо, но онлайн обучението се отразява благоприятно и на здравето ми. В часовете мога да правя упражнения или да се разхождам, за разлика от часовете в училище, а следобед не желая да гледам повече екрана и прекарвам повече време навън.
Накрая, започнах да ценя повече времето, прекарано с приятелите ми в училище. Седмиците вкъщи ми показаха колко важни са разговорите и забавленията със съучениците.
Наистина ми харесва свободата, която дава дистанционното обучение. Но също знам, че не всеки я използва разумно. Затова се надявам тази година отново да бъдем на училище, както преди.
ПОДКРЕПИ 4 коментара
19-то място
14 гласа
Божидара Янкова 26 Август, 2021 | 13:29
Силно се надявам, че един ден ще сме пак щастливи ...Без предпазни маски и без дори актьорски маски, които си слагат някои!
За или против дистанционното обучение

Бях на 15, когато започна цялата тази история с епидемията, която отнема човешки живот. Все още помня, когато вируса го нямаше и нямаше проблем да си пазаруваме и обикаляме от магазин на магазин. Всичко беше спокойно и нямаше го страха да се качиш на автобус, за да се прибереш. Откакто започна всичко това и този вирус стана по целият свят "популярен", оттогава се преобърна целият живот на хората... Най- вече на нас младите.Бяха затворили училищата и трябваше да учим дистанционно. 90% от учениците се наспиваха. Не се чувствах особено добре, докато бях вкъщи. Нямаше я тази енергия, това заентригуване така, както сме си в класната стая пред голямата бяла дъска. Нямах търпение вече да започнем училище, защото исках да видя вече учениците си и госпожите. Ту затваряха училищата, ту ги отворяха... Вече бях се отчаяла и си мислех, че годината ще я завършим дистанционното. За Бога... бях толкова обезнадеждена, защото единственото ми желание беше да мине всичко това, което преживяваме всички.
Дистанционното обучение просто не можем да го сравним с пръсъственото, защото чувството не е едно и също. Силно се надявам тази учебна година да е по-добра за всички, за да можем да си възвърнем предишния живот, който имахме - без вируса! Попринцип съм един много позитивен и усмихнат човек, въпреки че много често има за какво да се оплаквам и да се чувствам гадно и някак си не на място. Но въпроса не е да се оплакваме за всичко и да намираме причини да сме мрачни . Въпроса е да можем да издържаме на всяко едно нещо, което ни се случва и през, което преминаваме. Вируса за огромно съжаление е причинил доста щети, отнел е много човешки животи, но специално мен ме научи, че ние хората, трябва да бъдем търпеливи за всяко едно нещо. Научи ме да бъда толерантна. Дори ме научи, че когато един човек ти е важен, ще изчакаш да дойде подходящия момент, за да се видите. Важното е да можем да се справим във всяка лоша ситуация и някак си да успяваме да сме толерантни и да сме лоялни. Но дори и тази година да сме пак с маски... Ще сме с маски само на лицето, но на сърцето няма да имаме! За това дори, когато си в най-лошия период в живота си... Просто продължавай да си човек и се научи да си изчакваш реда, защото ще получиш, когато и ти даваш. Бъди позитивен, защото със сигурност ще дойде деня, който сме имали и преди. Дотогава бъде себи си, учи се и продължавай напред с усмивка, защото усмивката и смеха са здраве!
ПОДКРЕПИ 4 коментара
20-то място
13 гласа
Велинка Евдокимова 31 Август, 2021 | 22:57
Отговор на въпроса "Какво бих направила с наградата от конкурса, ако спечеля?"
Какво бих направила с наградата от конкурса, ако спечеля?
Здравей от мен! Вероятно ние с теб не се познаваме, но ми е приятно да се запознаем. Нека преди да поговорим за пари да ти разкажа малко за себе си. Казвам се Ивет и съм на 16 години (почти 17). Аз съм интроверт, обичам да гледам небето, вярвам, че все още има добри хора, не харесвам безсмислените разговори, предпочитам да не се набивам на очи и може би ако се засечем на улицата дори няма да ме забалежиш. Бих се нарекла мечтател, вярвам в сродните души и в прераждането. Сигурно вече си се сетил, че нямам много приятели. Но имам един човек, на който мога да доверя живота си без да се замисля дори за секунда. Хората биха я определили като моя най-добра приятелка, но аз я приемам за сестра.
Мисля, че е добре да знаеш и за отношението ми към парите. На мнение съм, че парите не купуват щастие, но носят спомени. Често повтарям, че те са хартийки, които хората си разменят, за да получат нещо в замяна. Подкрепям идеята, че не трябва само да ги трупаме и пазим за някой си „черен“ ден. Вярно е, че е важно да имаме определена сума спестени пари, но това не значи да се лишаваме от всички възможности, заради тях.
След като се опознахме малко, вече може да продължим към това, за което и двамата сме тук. Какво бих направила с парите, ако спечеля? Има четири възможности. Мога да бъда на първо място, на второ място, на трето място или да не спечеля въобще. Шансът да е някоя от трите първи възможности е малка, но си падам оптимист, така че нека си представим, че наистина спечеля.
Трите суми са различни, но всяка би могла да бъде използвана по безкрайно много начини. Ти не ме познаваш толкова добре, но близките ми знаят, че аз не съм от хората, които си кукупат често неща за себе си. Почти всички мои спестявания отиват за малки подаръци и изненади за хората, които обичам. Точно в момента, събирам пари за подаръци. Графикът е наистина натоварен. Сестра ми има рожден ден след два месеца и може да и взема нещо хубаво, което да я зарадва. След три месеца пък баща ми има. Може да му купя книги, които да чете и да му останат за спомен от мен. След четири месеца е Коледа. Ще имам средства да зарадвам всеки един човек с по нещо. Коледа е времето, в което парите за подаръци, никога не са излишни. Знаеш какво имам предвид... Сещаш се, че ти споменах за момичето, което приемам за сестра преди малко, нали? Нейният осемнайсти рожден ден е след 6 месеца. Сигурно си казваш, че това е половин година, но за мен това е огромно събитие. Може би е един от най-любимите ми дни. А точно осемнайстия е доста важен. Тя определено заслужава нещо, което да покаже цялата ми благодарност и обич. Тези пари много биха ми помогнали да направя този ден за нея незабравим. Както виждаш, имам доста възможности за инвестиция в подаръци и изненади.
Друг вариант е да помогна на родителите си с тях. Вероятно звучи леко смешно, имайки предвид, че никоя от сумите не може да ми плати колата,бала, учебниците или университета, но знам, че всяка сума би била помощ за родителите ми. Аз не искам нито чисто нова кола, нито скъп бал (дори ако можех бих го пропуснала), обмислям да остана да уча в България, а не в чужбина и те могат да ми платят всички учебници, без това да затруднява бюджета ни, но всеки лев е от значение. По този начин ще успея да покажа благодарността си за всички грижи, които полагат за мен. Струва ми се като добър вариант за използване на наградата.
Но какво ще се случи ако този път не дам парите за някой друг, а за себе си? Звучи ми толкова егоистично. На теб не ти ли? С какво съм ги заслужила аз? Какво е това нещо, за което да се наградя по някакъв начин? Защо тези хартийки, жадувани от всички, да бъдат използвани за мен? Често гоня перфекционизма в живота си и съм строга към себе си. Поставям си невъзможни цели и дори след като ги покрия не намирам удовлетворение в това. Всеки ден се опитвам да се обедя, че не съм лош човек. Все още се боря с онова гласче в главата си, което ми повтаря, че не съм достатъчно красива, умна или талантлива, за да постигна нещото, за което мечтая най-силно. Ще ти споделя какво е. Мечтая за това да оставя следа. Да оставя нещо в света, да донеса промяна към добро и да не бъда забравена. Трудна задача, но вярвам в нея. Вярвам много силно, че ще го постигна.
Нека си представим, че все пак дам парите за себе си. Нещото, за което бих използвала парите, е приключение. Обожавам да опознавам нови места. Това лято имах възожността да приключенствам и определено бих го повторила. Бих дала парите, за да организирам нещо подобно отново. Последното ми пътуване беше изпълнено с толкова много изживявания, чувства и спомени. Когато затворя очи, мога да се пренеса отново на местата, на които бях. Мога да усетя вълните на морето, полъха на вятъра, топлината на пясъка, светлините, смеха, глъчката на хората, песента на музиканта, тишината и щастието което чувствах. Опитай и ти. Затвори очи и се пренеси на любимо кътче. Неповторимо е. Свободата, която имаш, когато отидеш на ново място, на което никой не те познава. Неописуемо е. Можеш да бъдеш, който пожелаеш. Дори и себе си...
Както видя сам, имам за какво да използвам парите. Без значение дали са за мен или за някой друг. Каквото и да реша те биха донесли щастие и хубави спомени на някой (ако не оплескам нещо и не се превърнат в забавна история, която да разказвам на внуците си някой ден).Със сигурност не парите ще са източника на емоциите, но и те са нужни понякога. Какво още мога да ти кажа? Тайно се надявам, че ще ги спечеля. Нали за това ти пиша сега, все пак. Но и да не ги, животът продължава. Аз ще продължавам да опитвам да радвам хората и да следвам мечтата си. Парите не са всичко. Добротата е безплатна!
ПОДКРЕПИ 4 коментара
21-то място
13 гласа
Stela Paseva 23 Август, 2021 | 22:58
Живей и се забавлявай
Моята най-забавна лятна история започна, когато бях на летен лагер по карате в Камчия. В хотела в който бяхме настанени имаше асансьор. Качихме се 2 деца и аз натиснах копчетата на всеки етаж. Така той спираше на всеки един етаж. Един сенсей се качи и ме наказа за това с лицеви опори. Аз живея в апартамент на първия етаж и не ползваме асансьор. Беше ми много интересно да се повозя. Случките бяха повече от една за ден. Всички отидоха на тренировки, аз бях заспала и ме забравиха с моята най-добра приятелка в стаята. Когато сенсея направи проверка, чак тогава забеляза нашето отсъствие. Прати човек да ни повика, а ние си спряхме спокойно. След обяд ходихме на плаж с целия отбор. Всички влизаха в морето под строй, само ние като диваци с викове се хвърляме към идващите вълни. Много често ни наказваха да стоим на пясъка и да гледаме другите как се къпят. Беше забавно, защото и там си измисляхме игри. Заравяхме се целите в пясъка и само главите ни се виждаха. Ще не ще треньора ни позволи да влезем в морето и да се окъпем, защото целите бяхме като пясъчни чудовища. Нямаше да ни допуснат в такъв ужасяващ вид в хотела. В лагера се запознахме с много деца от различни страни. С някой намерихме общ език, а с други с ръкомахане се разбрахме. Последната вечер в международния лагер имаше ден на талантите. Нашият клуб се представи чудесно с народна песен и взехме награда за това. На сцената имаше шадравани и за финал всички се бяхме окъпали в него. Прибрахме се мокри като кокошки. На сутринта беше време да си стягаме багажа и да отпътуваме с автобуса. Взехме си довиждане с нашите приятели, като се надявахме следващата година да се видим отново. Това беше едно запомнящо се лято изпълнено с много трепет и очаквания за следващата година.
ПОДКРЕПИ 5 коментара
22-то място
13 гласа
Ка Ти 02 Септември, 2021 | 13:56
Харесва ми/не ми харесва онлайн обучението
Кое ми харесва повече :онлайн или присътвено обучение е почти същата дилема като вечния въпрос на Шекспир: „Да бъда или да не бъда?“ Едва ли има някой, който може да отговори еднозначно. За съжаление ковид кризата в световен мащаб наложи множество промени. Аз лично приемам дистанционното обучение като временен вариант да бъда свързан с училището, съучениците и учителите ми. Добър начин е да „си изчистя главата“ и да започна да развивам по-големи обороти при запомняне и самоподготовка. През този период имах възможността да уча без да се разсейвам и без да се притеснявам какво другите мислят за мен. Да не говорим, че щяхме да изпуснем прекалено много материал, който трудно бихме наваксали. Да, имаше трудности, но благодарение на нашите учители и родители…те бяха преодолени. Всеки си мисли ,че това обучение е пародия, защото от една страна то съхрани здравето ни, от друга страна все пак постигнахме някакви успехи.
Разбирам и отчитам липсата на жива връзка между нас и нашите учители и съученици, забавните и интересни моменти, които наистина ни липсват, но здравето е над всичко!
Нека бъдем благодарни и на това онлайн обучение, защото все пак продължихме да учим и стремежът към знания надделява пред това да бездействаме!
ПОДКРЕПИ 9 коментара
23-то място
12 гласа
Петя Ласкова 23 Август, 2021 | 10:36
Петя Ласкова, 10 клас с родител: Гергана Ласкова
13 март 2020 година. Дата, която ще помня дълго време, а се обзалагам, че и повечето от българите . Датата, която промени начина на живот, на обучение, на... всичко. Изведнъж, без изобщо да се осъзная, седях вкъщи с телефон в ръка и упорито се стараех да слушам преподавателката, без чин, без бяла дъска, без реално да виждам когото и да е било... сама, в собствената си стая, вместо в любимата класна стая, близо до съучениците ми.
Дистанционното обучение не само промени начина на образование, но и начина, по който възприемаме информация. В училище всичко се показва нагледно, дори да не искаш- слушаш, в противен случай ще си спечелиш мъмрене. Там можеш да се разсееш за малко, но учителите винаги намират начин "да те върнат на земята". А през монитора това няма как да стане. Освен това сме си вкъщи, на наша територия, така да се каже, и не се чувстваме като преки участници в процеса. Например, в училище обичам да кимам сериозно, когато съм разбрала някоя част от урока, за да знае учителят, че го слушам. По този начин се концентрирам по-добре. В първите седмици от дистанционното обучение го правех, но не е същото. Имах чувството, че каквото и да правя няма да има резултат. Социалната изолация определено не е полезна за никого, но децата са най-засегнати от нея. Казвам го от личен опит. Родителите ни продължаваха да ходят на работа (при тях нямаше опция "Работа от вкъщи"), сякаш животът продължаваше да си тече, там, навън, а ние бяхме затворени, неспособни да му се насладим. Невинни затворници на днешната реалност. Разбирам, че карантината беше за наше добро. Разбирам, че вирусът е опасен, да. Но чрез дистанционното обучение в много детски души се зароди още по-опасен вирус- депресия. Някои по-чувствителни деца спряха да възприемат материала, спряха да полагат всякакви усилия. Чувстваха се ненужни, чувстваха се отхвърлени, безполезни... Някои от нас пък откриха хоби (или няколко) и постепенно то измести важността от ученето, понеже ни правеше щастливи и доволни от себе си и живота си. Други продължиха да учат и да доказват на системата, че не може да ги срине. Като заключение искам да кажа, че аз не харесвам дистанционното обучение. Нека да завърша всичко с щастлив край- ще се върнем в училище, ще бъдем отново заедно, ще поправим всички пропуски. Може би не сега, но съвсем скоро. И всичко отново ще бъде наред. А до тогава- кураж и сила за учители, ученици, родители... за всички!
ПОДКРЕПИ 4 коментара
24-то място
11 гласа
Сибел Мексудова 28 Август, 2021 | 22:20
Какво бих направил/а с наградата от конкурса, ако спечеля?
Искам да ви разкажа една история за един човек, който според мен притежава огромно сърце. Той е моят съсед от дълги години, казва се Георги, старец, който живее сам в своята малка стара къща ,близо до  нас.  Макар и беден той е най -щедрият човек, когато познавам. Той е много мил и добър човек , макар и вече на възраст.... той си има малка градинка и няколко кокошки.  Почти всеки ден ни носи по някое яйце. А майка ми винаги ,когато наготви ,отделя и за него. Така винаги ,когато имаме нужда от нещо помагаме си взаимно.

  Много бих искала с наградата да го зарадвам. Тъй като наближава зимата, а той си няма топли обувки , а палтото му е зашито от много места. Ако спечеля награда ,без значение коя, бих искала да му взема един чифт обувки, които да му топлят краката, а с мои средства да му взема и едно палто. Знам, че не е много, но това наистина ще зарадва неговото сърце, ще почувства ,че и той е важен за някого, ще накара лицето и душата му да се усмихнат. По този начин ще му благодаря за всеки един жест,за всяко едно яйчице, което вместо да изяде, имайки се предвид финансовото му положение....той го е споделил с нас,  за малките, но много човешки неща, които е направил за нас..... Сега като пиша се сещам за Серафим. Този човек с име на ангел няма нищо, но въпреки това помага на хората около себе си! Такъв е всъщност и дядо Георги!
   За себе си нищо не желая. Искам с тази  награда.....да ощастливя друг човек, да видя пламъчето и надеждата в очите на този възрастен и  специален за мен човек! Вярвам , че ако на мое място го познавахте .... щяхте да направите същото. Благодаря Ви!
ПОДКРЕПИ 4 коментара
25-то място
11 гласа
Ния Неделчева 03 Септември, 2021 | 23:48
Някои неща трябва да бъдат по старомодния начин
Харесва ми/Не ми харесва дистанционното обучение

Онлайн обучение. На пръв поглед звучи толкова естествено - все пак живеем в 21. век и целят свят се стреми да дигитализира всичко. Редно ли е обаче да превръщаме образованието в поредното “онлайн нещо”!? Години наред всички ученици стават рано, приготвят се, отиват на училище и прекарват по-голямата част от деня си там - учейки и общувайки. Последната година обаче беше различна - учениците ставахме пет минути преди часа, поспивахме си през някой друг час, заглушавахме учителите, когато имахме възможност и се чувствахме като у дома си. А да, ние си бяхме у дома! И можете ли да ни вините? Как се очаква да учим в такава среда!? Аз бях ученичка, която се стараеше да учи пълноценно през този тежък за нас период - опитвах, но не получавах същия ефект, както учейки наживо - съгласете се с мен, че 8 часа ние трябва да се взираме в екрана и да слушаме една “кутия”. Това си е натоварващо и физически, и най-вече психически. Предстои ми да бъда абитуриентка - ще държа матури на материал, който ми бе преподаден онлайн. Да си призная често, това сериозно ме притеснява - колкото и да се старае човек да учи онлайн, втора такава година ще бъде пагубна за нашето образование. И нека не забравяме, че ние сме бъдещите лекари, адвокати, строители, бизнесмени и така нататък. Ние сме хората, които ще управляват и ще се грижат за вашите деца. Ще се чувствате ли спокойни да ги оставите в нашите ръце!? Ще се чувствате ли спокойни за тях да се грижат хора с “виртуални дипломи”!? Аз не бих била толкова спокойна. И сега не съм. И въпреки че технологията напредва, и въпреки че сме 21. век, не смятам, че образованието ни трябва да е едно от поредните онлайн неща.
ПОДКРЕПИ 4 коментара
26-то място
11 гласа
Моника Алендарова 02 Септември, 2021 | 16:00
Харесва ми/ не ми харесва дистанционното обучение

2020-та година, годината която промени нас и начина ни на живот… Допреди това едва ли сме допускали възможността да учим и работим от вкъщи. Едва ли сме си представяли, че маската ще се превърне в нещото, без което излизането навън е невъзможно. Никой от нас не очакваше, че годината на новото десетилетие ще промени до такава степен ежедневието ни. Но промените вече са факт и сякаш COVID-19 спира да ни прави впечатление, сякаш свикнахме да сме далеч един от друг, да работим под формата на „home-office” и маската да е по-важна от ключовете ни при излизане навън.
При нас учениците пандемията даде отражение най-вече върху учебния процес. В продължение на две учебни години бяхме принудени да се учим от вкъщи, а и бъдещето на тази учебна година е все още неясно и е под въпрос дали ще учим онлайн или присъствено. Както всяко нещо, така и дистанционното обучение си има плюсове и минуси, или поне аз намирам такива. Едно от нещата, което ми харесва в дистанционното обучение, е че имам право да си разпределям графика по свой начин. Имам предвид, че ми остава повече свободно време за предметите, които са ми важни. Ако да речем си ученик, който се готви за кандидатстудентски изпити по медицина¸то безспорно вкъщи ще имаш повече време, за да обърнеш внимание на предметите Химия и Биология, за разлика от тогава, когато ходиш и на училище. Ако трябва да сме откровени, ранното ставане не е любимо на никой от нас, но учейки онлайн се събуждаме доста по-късно, което е още един плюс. Дистанционното обучение допринесе и в развитието на технологиите. Мерките, които донесе пандемията¸ принудиха народът масово да работи с редица онлайн приложения. Сигурна съм, че благодарение на това броят на интернет грамотните хора се е увеличил значително и намирам това за плюс. Учейки в домашна обстановка се замислих над пълния смисъл на думата свобода, което е и най-ценния урок, който получих от този тип обучение. Дистанционното обучение ме накара да осъзная какво богатство е здравето, физическия контакт с хора и свободното излизане навън¸ неща, които допреди това приемах за даденост.
От друга страна обаче, дистанционното обучение донесе със себе си толкова много минуси. Не ми харесва това, че този тип обучение ограничава напълно контактите ни с хора. Принудени сме да стоим затворени и сами. Далеч сме от приятели и преподаватели, и колкото и добър интернет да имаме, връзката ни никога не би била достатъчно добра, защото го няма очния контакт, присъствието, физическата близост… И точно тук искам да отбележа, че стремейки се да се предпазим от един вирус, има опасност да застрашим здравето си по много други начини. Защото това да стоиш цял ден пред компютъра вреди на зрението. Облъчването от всички технологии, които ни заобикалят също е заплаха за здравето ни. А да не говорим за това как влияе затварянето вкъщи на психиката ни. Онлайн обучението не може да бъде сравнявано с това в класните стаи. Една огромна част от учениците спят, слушат музика или се занимават с други дейности по време на "час". Много малко са хората, които се отнасят съвестно с уроците от вкъщи, но дори и на тях се е случвало да се разсеят, докато преподавателят говори. И това е неизбежно, защото в домашна обстановка сме лишени от всякакъв контрол и често се случва да изгубим концентрация. Във връзка с това смятам дистанционното обучение за не толкова ефективно, което е поредния недостатък. За отговорните и дисциплинирани деца дистанционното обучение се оказа много натоварващо. Има цели дни, в които не можеш да излезеш на глътка чист въздух, защото имаш да преписваш сума ти планове, или пък да предаваш задания.
Тази тема е доста обширна, и аз стигам до извода, че както от всяко нещо, така и от дистанционното обучение можем да извлечем предимства и недостатъци едновременно. Аз приемам дистанционното обучение за един натрупан опит, но в крайна сметка клоня повече към недоволство от този тип обучение. На първо място поставям прякото общуване с хора и качественото обучение, за това и смятам, че е по-добре да учим в присъствена среда. За жалост това не зависи от нас и сме длъжни да се съобразяваме с моментната ситуация. Призивът ми към всички нас е да бъдем по-съвестни, по-дисциплинирани и по-здравомислещи, за да може отново да се радваме на свободата в пълния й смисъл!
ПОДКРЕПИ 4 коментара
27-то място
10 гласа
Ради Павлова 25 Август, 2021 | 12:16
Надявам се, скоро да мине всичко това и да се върнем към нормалното ежедневие!
Дистанционно обучение.
Колкото и хубаво да изглежда, толкова е и лошо.
Като бъдеща осмокласничка, която има по-малък брат във вече трети клас, знам отлично /и не само аз/, че дистанционното обучение е огромен АД! Сякаш някой те е спрял на един от Деветте Кръга на Ада и не можеш да мръднеш, камо ли да промениш нещо. "В благодарение" на дистанционното обучение по целия свят, много от децата промениха навиците си:
Не излизат често, а седят пред електрониката
Застояват се на едно място, което води до надвишаване на килограмите и т.н.
Когато излязохме за първи път март месец 2020 година онлайн, аз бях тотална каша.
За някои дистанционното обучение е Рай, защото могат само да влезнат в виртуалната класна стая и после госпожата/господинът да напише остъствие, което се извинява с хиляди разговори... или поне беше така в моето училище.
Нищо от тома не ми харесва, тъй като е друго да ти обяснат урока пред теб да го чуеш ясно, а не качеството на звука да бъгне изведнъж и който чул нещо, чул...
#НеНаОнлайнОбучението (малко се развихрих... хах)
ПОДКРЕПИ 4 коментара
28-то място
10 гласа
Мария Добрева 02 Септември, 2021 | 15:29
Бъдете отговорни към себе си и вашето бъдеще!
Харесва ми/ не ми харесва онлайн обучението.
Не харесвам онлайн обучението, защото сме социално изолирани, ставаме безотговорни, информацията и отговорите ни се сервират на готово и по този начин не можем да развием въображението и идеите си. Смятам, че то е за хора, които са отговорни към самите тях и тяхното бъдеще и добре знаят какво искат. От друга страна стоим по цял ден пред телефон, лаптоп, таблет или компютър втренчени в екрана и разваляме зрението си. И през този вид обучение ставаме по дистанцирани от околните, защото съществуват социалните мрежи и забравяме как се комуникира на живо, правим си каквото си искаме и си мислим, че лъжем учителят, но всъщност вредим само и единствено на себе си.
ПОДКРЕПИ 3 коментара
29-то място
9 гласа
Borislav Mollov 25 Август, 2021 | 09:10
Мястото на учениците не е вкъщи, а в училище..
Всички минахме през дистанционното обучение. На някои им харесваше, защото не положиха никакви усилия и пак получаваха добри оценки. На други пък, защото беше уютно и топло у дома и дори, защото не харчат пари.
На всички най-вероятно им е било трудно да влизат във връзка или дори сайт или приложение, защото имаше и проблеми с интернета, и проблеми с лаптопи, компютри и телефони, а пък и някои от нас много трудно се научиха.
Много трудно се учи вкъщи. Ако имате брат или сестра, те ви разсейват. Всички имаме достъп до интернет, и лесно можем да влезнем в Ютюб и да се разсеем. Половината от учениците не са с включени камери, и не можем да знаем работят ли или не. Освен това заданията създават трудности, особено за тези, които още не знаят как се използва Google Classroom, например.
Тормоза за тялото. От дистанционното обучение много хора ги заболяват очите, главата, и тялото. Седим на стол за 5-6 часа (най-малко). Очите ни са почти постоянно вперени в екрана.
И не на последно място - липсата на приятели. Училището според мен е място, на което не само се учи, но служи и за създаване на спомени, приятелства и място, където учениците водят социален живот.
Човекът е социално животно, което има естествена нужда от комуникиране, споделяне и физическа активност, докато дистанционното обучение игнорира всичко това.
ПОДКРЕПИ 3 коментара
30-то място
9 гласа
Йоана Кръстева 26 Август, 2021 | 22:33
Посланието ми е, че трябва да се гордеем с това, което имаме! И, че всеки трябва да си спомни за хубавите моменти от живота си и да преживява нови! Да преживяваме нови и вълнуващи приключения за да не живеем, само в миналото си,но и да не го забравяме!!!
Това лято, бе изпълнено с много емоции и приключения. Въпреки ситуацията в, която се намираме - ковида настъпва, а в някои области вече е настъпил, това лято ме оставя с много положителни мисли, а именно такива са ни нужни за да преодолеем стреса, около нас. Всеки има трудни моменти, но когато си помислим за нещо хубаво, всякаш по-лесно възприемаме случващото се.
Ще се опитам да, Ви предам тези хубави емоции с, които ме остави лятото.
Всичко се случи в една неделя...
Оправях си багажа. Предстоеше ми пътуване до Рупите, Не бях ходила досега там, но ми се е искало да отида. Пътуването, беше дълго, но приятно. Истинското приключение започна, когато пристигнахме.
Посетихме храм-паметникът ,,Света Петка Българска", построен през 1992 година. Този храм е пряко свързан с великата пророчица Ванга. С нейни средства е построен. Разказаха ни, че местността Рупите е силно енергийно поле, затова Ванга е искала да го построят именно там. Посетихме и къщата на пророчицата, тя е живяла в тази местност поради зареждащата сила, която и е давало това място. Много интересни неща научих и преживях едно прекрасно приключение!
Заслужава си, да го посетите, може това да бъде в бъдеще вашето лятно приключение - ВАШАТА ЛЯТНА ИСТОРИЯ! И, ако все още някой не е разбрал, какво е толкова положителното на тази история- положителното е, това че, Ви описах едно приказно място и едно преживяно приключение! Пожелавам го на всеки!!!
ПОДКРЕПИ 6 коментара
31-то място
9 гласа
Рая Минкова 26 Август, 2021 | 16:07
Нека поговорим и за „тъмната“ страна на нещата
Някои казват, че дистанционното обучение отнема щастието и тръпката от това да си на училище. Може би са прави. Но може би са прави само за себе си.

Чували сме стотици пъти, че трябва да отговаряме за себе си, а не за другите. Но в продължение на повече от година някак спряхме да се съобразяваме с това правило, с този закон на индивидуалността и личния избор, личния опит.

Родителите сърдито мърморят, че децата им прекарват твърде много време пред компютрите, пред технологиите на съвремието въобще.

Колко лошо може да бъде това?

За очите има очила или лещи, за изкривения гръб има упражнения за изправяне, дори жилетки, поправящи стойката.

Замислят ли се онези, които искат да върнат присъственото обучение, че може би тръпката от това да си на училище вече я няма? Замислят ли се, че е по-безопасно да прекараш няколко часа вкъщи пред екрана, а не на училище сред тълпа деца?

Не става дума само за коронавируса. Покрай него и покрай дистанционното обучение повечето като че ли забравиха за побойниците в училище.

Сетихте ли се сега? Припомнихте ли си онова плачещо момиче, притиснато в ъгъла от ръце грозно сочещи и упрекващи външния му вид? Припомнихте ли си синините по лицето на дребното момче, заради което отборът е загубил играта в час по физическо? Или „дебелата крава“, която мълчаливо изтърпява всички обиди, сипещи се като град от болка по „неправилното“ ѝ тяло.

Припомнихте ли си как ги подминавахте, как те ставаха колебливо и изтупваха прахта от себе си, за да съберат разпилените си по пода вещи и да влязат в клас?

Колко от вас ги помнят след бурята, развихрила се около вируса и около въпроса за дистанционното обучение?

Колко от вас ще се осмелят да си признаят, че са ги забравили, че напълно са изгубили представа за тях заради безсмислените спорове в Интернет групи и форуми?

Тръпката от това да си на училище. Тръпката. Що за тръпка е това? Не на щастие, определено.

Тръпката на страх, че пак ще ти се подиграват.

Тръпката на ужас, когато чуеш гласа на онова дете, което не пропуска да те удари, мине ли покрай теб.

Тръпката, минаваща като светкавица през теб, когато тялото ти се сблъсква със студената стена, ударено от някое кикотещо и наслаждаващо се на страданието ти дете. Не дете, всъщност. Пратеник на дявола дори не го описва напълно.

Тръпката на гняв и безсилие, когато учителите отново кажат, че можеш да разчиташ на тях, ако видиш или станеш обект на побой, ако се нуждаеш от помощ.

Спрете да повтаряте, че дистанционното обучение отнема тръпката от това да си на училище. Тръпката, или поне онази, която възхвалявате, която сте познавали, която ви харесва, която всъщност липсва на вас, отдавна се е изпарила. С всеки удар или обида отсъствието ѝ става все по-осезаемо.

Така че спрете. Замълчете и помислете дали това, което пишете и казвате, е валидно за всички или поне за повечето. И ако не е, запазете го за себе си.

В името на всички онези, които биват наричани с ужасни имена, на които биват закачани етикети, недостойни за деца, биват тормозени физически, казвам, че, да, дистанционното обучение ми харесва.

Защото е хиляди пъти по-добре да си вкъщи цяла година, отколкото дори само седмица на място, където си уязвим и слаб.

Защото предметите не раняват така непростимо, колкото хората.
ПОДКРЕПИ 3 коментара
32-то място
9 гласа
Demirova Dali 27 Август, 2021 | 09:14
Моето послание:"Мечтите Ви трябва да са големи ,за да се озовете в нов и чувен свят,където ще се чуствате пълноценни и щастливи."
Стелиян Демиров,гр.Варна

Харесва ми/не ми харесва дистанционното обучение

Животът е като детска игра, но много по сложна.Отваряме кутията и пред нас се изсипват множество кубчета с различна големина,форма,цвят.Започваме да строим и всички части са толкова еднакви и толкова различни и неможем да разберем,кои кубчета да използваме .Няма как да знаем какво ще се получи накрая,докато в един момент не видим сградата която сме построили толкова висока и толкова пъстра.Така е и в живота.Всички сме различни,всички имаме различни цели,мечти и надежди.Всеки сам построява своята кула и сам решава колко пъстра и колко висока да е тя.Но точно това ,че сме различни ни обединява и ни дава сили да вървим напред,да бъдем единни и да създадем един по добър свят.Нужно ми е да се чуствам свободен и да вземам решения сам.Вярвам ,че съм пораснал достатъчно,за да оценявам кое е добро, и кое зло.Иска ми се да ръста честен, добър и с уважение човек.
Училището е най-хубавото нещо от живота на човека.Училището ни учи не само да пишем и да четем, то ни подготвя и за живота.
За мен училището е втори дом.В него човек открива себе си,разкрива кой е и какво може.Аз го обичам.Обичам го,защото в него съм изпитвал както и срам ,така и гордост,обичам го защото без него,не мога да стигна там закъдето съм тръгнал.Моята основна цел е да уча,да преоткривам нови и нови знания,да си поставям цели и да ги постигам,и да мога след време да ги реализирам.Да помогна на дриги като мен,които искат да изучават света и различните науки.
Всеки човек има мечти и надежди,но не всеки се стреми те да станат реалност.Образованието е най-ценното богатство ,което съвременният живот може да ни предложи за да живеем пълноценно.Не искам да стоя на едно място,като знам че живота е дар,че мога да получа много знания и да бъда всичко.Знанието за това какво си,какво искаш да бъдеш ти дава силата и смелоста да бъдеш по-добър.Реалните срещи с учители и съученици ми дава възможност да се докосна до знанията ,до игрите ,до мечтите.Дистанционното обучение ни затваря в клетки,отнема ни свободата да бъдем това за което мечтаем.Искам да живея свободно,да се докосвам до всичко което е наречено живот.

Изготвил:Стелиян Демиров-
Родител/Настойник:Детелина Демирова.
ПОДКРЕПИ 4 коментара
33-то място
7 гласа
Daria Stoqnova 30 Август, 2021 | 23:40
Важно е да вярваш в себе си и за теб ти да си победител
Какво бих направил/а с наградата
от конкурса ако спечеля?

Какво бих направила ако спечеля конкурса?Първото нещо,което ще направя е да се обадя на роднини и приятели,за да им съобщя
страхотната новина.Много ще се зарадвам и ще полетя от щастие.
За мен това ще бъде голямо постижение ,защото ще ме накара да се почувствам горда със себе си.
Не съм участвала в други конкурси.Нещо ме накара отвътре да се запиша и да създам мой личен текст.Дори и да не спечеля ,нищо не губя,защото така си развивам уменията и творчеството .Когато вярвяш в себе си ,и за теб ти си победителя,имаш по голям шанс и другите да повярват в теб.Мечтите се сбъдват .По- добре опитах, отколкото щях да опитам...
Какаво ще направя ако спечеля ли?И за това съм помислила.Сега септември ще съм 11 клас.Може да ви звучи странно и смешно,но ако спечеля една част от парите искам да я дам за учебник по Литература.Искам да ми остане нещо за спомен ,когато го отварям да се сещам за този конкурс в ,който съм участвала .Ще си помогна с нещо,което ще ми трябва и ще ми е от полза.С другата част от наградата бих почерпила приятели и роднини и да отпразнуваме заедно победата ми.Аз вече знам,че съм победител за себе си .Вие само решавате тези в конкурса.И както е казано нека по-добрият победи.
ПОДКРЕПИ 3 коментара
34-то място
6 гласа
Ивана Монева 29 Август, 2021 | 22:37
Харесва ми/ не ми харесва онлайн обучението

Онлайн обучението за мен е пародия на училището. Това да седиш пред лаптопа и да се правиш, че слушаш госпожата е нещо, което не е свързано с училището.
Това електронно обучение си има както плюсове, така и минуси.
Не ми харесва това, че часовете са с 10 минути по- малко от обичайното. Понякога имам проблем с интернета и не си карам часа, което означава, че пропускам материал. Когато пропусне човек материал доста трудно ще разбере материала по- бавно.
Но пък ако сме онлайн обучение така е по- малка вероятността да се заразим от какъвто и да е грип. Така ние сме отдалечени едни от други.
Всеки човек е с различно мислене. Моето мислене е такова.
ПОДКРЕПИ 2 коментара